Смеем се с колега-консултант и той казва:
– Това, че някой е работил някъде n години изобщо не значи, че има опит! – а аз усещам въпросителната в тона му.
– Точно така – потвърждавам – опитът е резултат от взетите решения, от преживяването на последиците (с всичките плюсове и минуси), от изводите и подобренията, които си предприел.
– И как разбираш кой е добър във вземането на решения? Това е толкова условно!

Винаги когато става дума за извеждане на личностен профил, съм скептична. Не обичам етикетите върху хората и знам, че няма съвършени тестове, които да извадят наяве всичко от даден човек. Изследванията за вземане на решение (поради възникнали спорове – особено сериозни като обем и обхват) в крайна сметка заключават, че личностните предиспозиции са също толкова съществени колкото и ситуационния фактор, но най-съществено е взаимодействието между личността и ситуацията. Изследването на това взаимодействие обаче е предизвикателна задача и тук тестовете за самооценка или оценка от трети лица дават нулев резултат.
Как го правим тогава? Всичко започва с поставянето на проблем/въпрос или по-точно поредица от такива във вид на казуси. Участникът започва да разсъждава над въпроса и да обосновава решение. При всеки въпрос наблюдаваме емоционалната картина на участника*, за да определим начина по който взаимодейства с проблема – как го възприема и съответно какъв тип задача решава мозъкът, с колко и какви ресурси. Едновременно с това регистрираме когнитивните процеси** и разбираме колко и какъв мозъчен ресурс отделя за справянето, за колко време, при какви нива на концентрация и пр.
Корелациите между емоционалната и когнитивната картина са безборйни и варират от стресовата реакция, която блокира мисловния поток, до емоционално “чиста” реакция, комбинирана с бърз когнитивен процес в честотите на “творческия, супепродуктивен” електроспектър.
За целите на изследователските програми условно са обособени 16 емоционални в съчетание 9 когнитивни реакции-характеристики или общо 144 отговора на задачата. Това не е вербалният израз на решението, който участникът дава, а степен на готовност на личността за справяне с въпроса и вземане на адекватно решение. Това е тест, който показва доколко и как участникът взаимодейства със ситуационния фактор в задачата и колко продуктивен е в мисленето по време на предоставяне на решението. Той е подходящ за всички, на които се налага да вземат решения и аз го прилагам както на действащи мениджъри, така и на кандидати.

– Не е ли твърде сложно? – пита ме моят събеседник.
– Признавам. Сложно е. Сложно е, защото изисква сериозен кураж да се изправиш пред оценка на емоционалния си и когнитивен капацитет за справяне с трудни въпроси и вземане на решение, оценка, която не можеш нито да манипулираш, нито да фалшифицираш. Но от друга страна има награда – да разбереш над какво имаш да работиш (какво ти пречи, какво те обърква, спъва, блокира), в какво си най-добър (и да го утвърдиш сред другите) и какви са скритите ти потенциали (и тук е мястото един психолог да ти каже, че те винаги са в пределите на подсъзнанието).
А скрити потенциали всеки има, нали това е най-важното?!
Автор: Виолета Манолова
Системи за Развитие на Човешкия Капитал

* посредством биологична обратна връзка /биофийдбек/
** посредством ЕЕГ-биофийдбек

f