28 Apr 2020

Мотивационни проблеми на персонала по време на извънредно положение —> И КАК ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕТЕ

Социалната изолация не е естествен начин на живот. Тя ще се отрази неблагоприятно на всеки, независимо колко здрав и самостоятелен се чувства в началото на този период. 

Рискът от загуба или спад на мотивацията сред служителите расте с всеки изминал ден. Процесът е индивидуален и се модерира от личностните предиспозиции на отделния човек. Заедно с това, предпоставките и заплахите са общи и мениджмънтът има какво да направи, за да облекчи положението и да не допусне служителите да изпаднат в крайни състояния на демотивация.

Какъв е механизмът? 

  1. Отчитане на заплахата/риска и разбиране как действа на човека
  2. Предприемане на мерки за елиминиране на действието

Започваме!

  1. Страх и обърканост

Страх за живота, за близките, за имуществото. Липса на яснота за бъдещето, за път и посока на движение – това поражда обърканост. Страхът ще продължава да расте по време на пандемията, да създава обърканост и да смущава мисленето и плановете на хората. Възможно е да хронифицира и трайно да измени психиката и поведението на някои служители. Страхът е мощен демотиватор, който блокира както мисленето (когнитивния капацитет като цяло), така и поведението на хората.

Страхът (и съпътстващото объркване) се елиминират с целеполагане. Признайте честно ситуацията, начертайте нови цели и поведете хората си към тях. Имайте предвид, че грандиозните и далечни перспективи могат още повече да объркат хората. Целите трябва да са близки и обозрими. Поставете екипни цели (не индивидуални) и с всяко постижение увереността на хората ще расте. Стъпка по стъпка, увеличавайте постепенно размера на целите и постепенно удължавайте времето за изпълнение. Но започнете с малки и близки цели. Започнете с екипни цели, не с индивидуални, защото така хората ще ползват екипния успех за личностно укрепване.
Страхът се преодолява с действие и с усещане на резултата от действието.

  1. Безпомощност, безсилие 

Друг аспект, пораждащ спад или загуба на мотивация, е чувството за безпомощност и безсилие. Това чувство наблюдаваме като резултат от заплахата и липсата на средства, с които да се борим спрямо нея. Заплахата на пандемията е следвана от заплахата на икономическата криза, по отношение на която отново никой не се наема да планира как ще се справим. Безпомощност и безсилие – те карат хората да се затворят в границите на статуквото и да не могат да се ангажират трайно с нищо, което не е пряко свързано с оцеляването им. Оттук има само една малка крачка до апатията и депресията.

Чувството за безпомощност се преодолява със създаване на смисъл. Нужно е всеки в работния процес да се чувства нужен, уважаван и ценен. Съществено е в този момент  хората да вярват, че това, което правят, е начин да се намират на верния път – път, който ще ги изведе отвъд тежките обстоятелства на днешния ден. Придайте повече морален и емоционален заряд на работата. Очертайте ясно смисъла, който създавате – за отделните служители и за обществото като цяло. Наблегнете на приноса и на ценността на извършваната работа. Накарайте всеки да се чувства на мястото си, потребен и овластен да създава – именно чрез работата си – възможности за себе си и за това обществото да продължи да се движи напред.
Безсилието се преодолява със създаване на импулс към смисъла.

  1. Умора и напрежение

В началото на извънредното положение хората са мобилизирани и силно мотивирани да се справят на всяка цена. Дори може да наблюдавате завишена работоспособност. С всеки изминал ден живот под напрежение, този ценен ресурс на активация ще намалява, докато настъпят фазите на умора и изтощение. За всеки прагът ще се окаже на различен брой дни. Умората носи не само загуба на мотивация, но също и риска за трайно откъсване на човека от работата.

Избягване фазата на умората всъщност е работа по разтоварване на ежедневното напрежение. А напрежението произтича най-вече от очакването и опасенията какво ще се случи. За да може служителите да не попадат в капана на тревожното мислене, е нужно да се създава разнообразие. Създавайте работен ритъм, задачи и предизвикателства под знака на разнообразието. Когато умът се движи измежду различни проблеми, когато са нужни различни перспективи и гледни точки за решаването на различни въпроси, когато е нужно навлизането в различни емоционални състояния за ефективно общуване с различни хора, тогава мозъкът се “упражнява” в своята пластичност и преминаванията между мислите и състоянията не му позволяват да “зацикли”. Именно така няма да позволите на напрежението да се настани в умовете. В противовес – рутината и липсата на промени, сами по себе си – дори без намесата на външен фактор, създават висок тонус на напрежение у повечето хора. 
Умората се преодолява със създаване на разнообразие в активностите.

  1. Трудности с адаптацията  

Доста е възможно хората да не могат да се адаптират към ситуацията. Също така е възможно да мимикрират, “да го играят”, че са се адаптирали, немалко време, преди да забележите у тях спад на мотивацията. Процесът на адаптация е сложен вътреличностен процес и изисква вътрешно съгласие с новите обстоятелства. Можем ли да разчитаме това да се случи в този момент? Това, което на практика се случва, е активно изчакване да премине една ситуация, която е временна, но в момента, в който хората започнат да не я усещат като временна, а като твърде дълго застояла се, или като преминаваща в друга, кризисна ситуация, тогава кулата ще рухне. Демотивацията се реализира като отказ на хората да се приспособят към една потенциално и реално опасна за тях среда, източник на ежедневен стрес. 

Тук ролята на мениджмънта е ключова. За да избегнете конфликта на адаптацията и демотивацията, трябва много добре да планирате момента и да въведете механизъм за преминаване в режим на работа от “извънреден” към “обичаен” или от “извънреден” към “кризисен”. Която и стратегия да се окаже нужна, действайте, но не оставяйте хората си в очакване и твърде продължителен извънреден момент. Извънредният момент ги кара да се чувстват “никъде”. Ако се наложи да въведете фирмата в кризисен режим на работа, създайте ясен и разбираем за хората механизъм за промените, правила и срокове. Така те ще могат да се намерят сигурни в посоката и ще им предоставите една нова работна обстановка, към която да се адаптират.
Хората се адаптират към промените, но не и към временните положения.

  1. Стрес, дистрес 

Стресът не е фактор на извънредното положение, но заедно с него, расте. За (ди)стреса  в последните години се говори доста, затова се надявам всички да са наясно относно разрушителните му свойства. Той не влиза в конфликт с мотивацията, той просто не оставя на организма жизнен ресурс, с който да произведе какво да е мотивационно поведение. 

Доколко човек е устойчив на (или по-правилно – подвижен, преработващ) стреса, е индивидуален въпрос. Но фирмената среда сама по себе си често пъти е източник на стрес. Този стрес наричаме инструментален и по отношение на него трябва да се вземат мерки. Сега повече от всякога трябва да обърнете внимание на всички предпоставки за генериране на стрес в организацията: работно претоварване, липса/забавяне на ресурси, времеви дефицит/къси или нереалистични срокове, работна монотонност, недостиг или скриване на информация, квалификационно несъответствие, междуличностни конфликти, ролеви несъответствия и пр. Направете всичко необходимо, за да понижите нивата на инструментален стрес. Направете обратната връзка със служителите по-бърза и по-къса. Засилете комуникацията и поощрявайте всички инициативи за социална подкрепа измежду служителите.
Стресът може да бъде овладян като се управляват потенциалните източници на близката среда.

Сега вече знаете как да се справите с мотивационните проблеми на персонала в тази извънредна ситуация. Преди да пристъпите към действие, остава само да сменим гледната точка, за да не попаднем в капана на умората. Ейбрахам Маслоу, за вдъхновение:

“Няма съвършени човешки същества! Можем да намерим хора, които са добри, много добри, всъщност чудесни. Фактически съществуват творци, гледачи, мъдреци, светци, треперещи и активни… дори ако те са необичайни и не идват от множеството. И въпреки това, едни и същи хора понякога могат да бъдат скучни, дразнещи, безгрижни, егоистични, гневни или депресирани. За да избегнем разочарованието от човешката природа, първо трябва да се откажем от нашите илюзии за нея.”

Автор: Виолета Манолова
Системи за развитие на човешкия капитал
www.humancapitalbg.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *