СЪСТОЯНИЕ, определящо ПОВЕДЕНИЕ
В известен смисъл почти всяко състояние на организма е само по себе си мотивационно състояние. То не е специално, особено, извънредно индуцирано състояние, различаващо се oт другите събития – напротив, мотивацията е постоянна и неспирна характеристика на състоянието на организма.* В продължение, мотивацията представлява готовността на организма да даде отговор. Независимо дали това е отговор на стимул от външната заобикаляща среда или от вътрешната среда на организма, тук същественото е в мярата – в силата и обхвата. Отговорът на организма зависи от нивото на мотивация, което трябва да е кореспондиращо, т.е. оценяващо силата и значението на стимула.

МОТИВАЦИЯ ЗА?
За организационния мениджмънт е полезно да се знае, че мотивацията винаги има сила и посока. Мотивационното поведение е всяко поведение на служителя, което според неговата собствена верига на стойността му носи полза. Поради тази причина е нужно да различаваме типовете мотивационно състояние и винаги да казваме МОТИВАЦИЯ ЗА: мотивация за развитие, мотивация за високи постижения, мотивация за кариерна реализация, мотивация за лидерска роля, мотивация за сътрудничество, мотивация за осъществяване на идеи, мотивация за промяна и пр. Специфичният мотивационен профил на служителите е предмет на дългогодишни изследвания и за щастие са разработени и утвърдени редица инструменти в тази област. Особена от гледна точка на бизнес развитието е мотивацията за развитие, която (при подходящи условия) може да бъде генератор на развитието на организацията. Мотивацията за развитие в организацията е продължение на вътрешната потребност от себеактуализация.

СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯ – сега!
В контекста на мотивационната теория на потребностите от по-висш тип, е интересен именно днешният ден – денят, в който хората на новото хилядолетие са извървели стълбицата докрай – себеактуализацията се е превърнала в базова потребност, върхът на йерархията е достигнат от хората на знанието и връщане назад няма. Те отъждествяват живота си с постигане на най-висшето, на което са способни. Но това не е идеал, поставен далеч в бъдещето, това е потенциал, достигнал своята зрелост. Този потенциал създава у хората въпроси като “Как мога да съм добър човек?”, “Как мога да живея добър живот?”, “Как мога да съм продуктивен? Щастлив? В мир със себе си?”. Ключовите схващания в тяхната самоопределяща се природа са спонтанност, освобождаване, естественост, избор на себе си, приемане на себе си, осъзнаване на импулсите, задоволяване на потребностите. Тези идеали крайно се различават от разбиранията за закона, обществото, образованието и семейството, които ни бяха завещани преди информационната революция. Превръщането на света в място на безгранична комуникация, обмен на информация и възможности за образование създаде вълна от хора, за които нарастването на познанието и прилагането му в живота с оглед получаване на непосредствен опит, а след това и споделянето на новото познание с другите, се е превърна в леснопостижима потребност. Тя стана базова, като въздуха и водата. Именно поради тази причина себеактуализиращите се, хората на познанието, са специфичен от организационна гледна точка капитал. Те не желаят да работят в среда, която ги ограничава; напускат високоплатени позиции поради липсата на развитие; имат свой собствен ритъм и темп на израстване и ако организацията не го поддържа, те не се адаптират към нея; имат свой собствен морал и високосъдържателен етичен кодекс, който не допуска експлоатацията или омаловажаването на човешкия фактор и пр.

ПОСОКАТА Е КАПИТАЛ
Организациите, ориентирани към конкурентоспособен растеж, се стремят към привличането и задържането на такива кадри. Еупсихичният модел на мениджмънт дава доста насоки за успешните политики на организациите по отношение на хората на познанието. Разглеждането на мотивацията и себеактуализацията както на ниво личност, така и в организацията, е дълбоко свързано с понятието растеж. Видно от казаното дотук е, че хората на знанието, себеактуализиращите се хора, не се самоопределят като нечий ресурс, а като най-важния фактор за растежа и конкурентоспособността на организацията. Тяхната мотивация е определена от развитието, растежа, себеактуализацията, включваща в себе си както израстването, така и адаптацията, за да може познанието да се превърне в приложима полезност – за човека, организацията и обществото. На практика човешкият фактор може да бъде категоризиран условно, но и много точно по наличието или отсъствието на себеактуализация – хората, ориентирани към развитието, се превръщат в капитал. Този капитал определя оползотворяването на всички останали ресурси и капитали, той се развива, увеличавайки своята стойност, размера, обема и качествения характер на добавената стойност. А хората, които не са ориентирани към развитието, са ресурс с ограничен и намаляващ потенциал.

Автор: Виолета Манолова
Системи за Развитие на Човешкия Капитал

—————————–
*Невробиолозите обясняват нагледно как импулсите и мотивациите са по-прости елементи на емоциите. Емоционалните програми включват всички компоненти на механизмите на регулация на живота, които са се появили в историята на еволюцията, например усещането и идентифицирането на условия, измерване степените на вътрешна нужда, стимулиращия процес с неговите награди и наказания, механизмите за прогнозиране.