ФОКУС : КАРИЕРА, КВАЛИФИКАЦИЯ и ЛИДЕРСТВО

Персоналното развитие на човешкия капитал поставя фокус над един от следните компоненти: развитие на кариерата, квалификацията или лидерството.

Развитието на кариерата като фокус компонент означава, че в организацията има неоползотворени възможности за кариерно развитие, които биха били основен стимул за развитие на кадрите, а от там и на човешкия капитал като цяло. Понякога твърде плоските или твърде йерархичните структури не могат да извадят наяве най-добрите качества и умения на служителите.

Кариерното развитие е в тясна релация с мотивационната среда. От една страна, средата осигурява благодатната почва за растежа, а от друга страна, развитието на кариерата създава динамики в отношенията между мотивацията, ангажираността и стреса. Развитието на професията и длъжността са предпоставка както за нарастващи нива на мотивация и ангажираност, така и за генериране на стрес поради настъпването на промени както у личността, така и за обкръжаващата я среда (колеги и контрахенти). Връзката с квалификационното развитие е фундаментална за кариерата, това е интеграцията на компетентности и компетенции, полето за развитие и проблемните зони пред развитието. Необходимостта от покриване съответствието на компетентностните модели и самото развитие на моделите определя какво кариерно развитие какво квалификационно развитие предполага, приложимо за отделни лица, екипи, звена, управленски равнища. Един от измерителите на успешното лидерство е кариерният успех. Кариерното развитие е маркер, белег за успешно водене на хора и развитието им в полза на организацията. За екипите значение има правилното съчетание на професии и длъжности на служителите, които да правят екипите успешни единици, функциониращи в цялото. Развитието на кариерата в екипа означава синхронизирано развитие на кадрите по начин, по който се подпомагат взаимно и всеки има възможността да стане по-добър в своята област и да израсне.

Развитието на квалификацията като фокус компонент означава, че най-съществено за развитието на човешкия капитал в организацията е повишаването на квалификацията, а именно знания, умения, опитност, интелигентност, когниция, креативност и творчество на служителите.

Квалификацията винаги е относителна спрямо конкретен вид работа или професия. Тя не е обща по условие и именно спецификите в процеса на развитие на компетентностите прави едно лице квалифицирано за дадена работа или не. Колкото повече се разгръща спектърът от професионални изисквания и компетенции за постигането на определени организационни цели, толкова по-специфични стават и компетентностите, които лицето трябва да притежава, за да ги изпълни и развива. Това налага един постоянен стремеж към развитие на квалификацията и поражда необходимостта от придобиване на конкретни знания и умения по възможно най-бързия начин. Този темп на свой ред поражда нуждата от процеси като интензификация на ученето, повишаване на когнитивните способности, развитие на спектъра от множеството интелигентности за пълно оползотворяване на методите на учене и не на последно място – развитие на творческите потенциали. Именно чрез творческата изява – в широк и тесен смисъл – се установява дали всички други дейности по развитие на компонентите на квалификацията (учене, когниция, интелигентност) имат практически приложим резултат.

Развитие на лидерството като фокус компонент на развитието на човешкия капитал в организацията означава, че най-голям потенциал има в ръководителите-лидери и тяхното взаимодействие с останалите служители.

Елементите на лидерското развитие са развитието на качества на лидер, развитие на умения за развиване на другите (служители) и развитие на лидерските стилове. Взаимодействието между елементите цели краен полезен резултат развитие на лидерските стилове, т.е. едновременно и балансово развитие на качествата на лидера и на уменията за развитие на другите в стилова адекватност с развитието на средата, екипа, отделните членове на екипа и организацията като цяло. Развитието на лидерските качества не е изолиран процес от развитието на уменията за развитие на другите. Едновременно с личното си обогатяване лидерът обогатява и свързаните с него – членове на екипа или мениджъри, като с това подпомага развитието на организацията. Целенасочените усилия за развитие членовете на екипа, менторството и поощренията дават допълнителен тласък за успех на екипа, което се реализира като успех за ръководителя и предполага продължение на кариерното му развитие като ръководител-лидер. Затвореният кръг на взаимодействия се основава именно на лидерските стилове и на умението на ръководителя да бъде подготвен за множество роли, уместен, водещ, решителен, екипен играч, кооперативен и способен да поема рискове. Това е горещата връзка между личността на ръководителя и груповата динамика.

Взаимодействията на елементите на лидерското развитие са сложни от гледна точка на преодоляване на ограниченията. От една страна комплексът от характеристики на един ръководител-лидер е сложно съчетание от качества и умения. От друга страна, развитието на този комплекс предполага преосмисляне както на качествата, така и на тяхното проявление. За да се достигне до поведенчески промени обаче не е достатъчно просто да се видят и набележат необходимите промени, да се проведат няколко лекции и да се напишат предписания. Промяната на поведението предполага до известна степен промяна на личностните характеристики, нагласи, възгледи и ценности, което може да срещне сериозна съпротива от страна на ръководителите (дори тя да не е гласна, дори тя да не е осъзната от тях самите). В този ред на мисли, обогатяването на лидерството с лидерски стилове се извършва по две основни линии: чрез “внасяне” на положителен пример от други ръководители в самия процес на работа; чрез поемане на различни функции от различни хора в различни проекти и спрямо различни цели и ограничения.