ФОКУС : МОТИВАЦИОННА СРЕДА И ЕКИПИ

Развитието на мотивационната среда и развитието на екипите поставят акцента над взаимодействието, климата и синергията, които хората пораждат, работейки и развивайки се заедно.

Повечето концепции за развитието на човешкия капитал се съсредоточават върху персоналните качества и умения, пренебрегвайки огромното значение и скрит потенциал за развитие, които носят организационната среда и в частност екипната среда.

Мотивационна среда наричаме онази организационна среда, която създава у служителите висока мотивация за развитие. Това е комплекс от политики, програми и мерки, мениджърски компетенции, лидерски компетентности, кариерни опции и квалификационни потенциали, екипни и ролеви възможности за развитие, които стимулират и допринасят за висока и нарастваща мотивация. За да бъдат добре синхронизирани личната с организационната мотивация, е нужна и висока степен на ангажираност. Ангажираността е онзи фактор на средата, който приобщава личността и нейните мотивационни намерения към организацията, към нейните цели и идеали и съотвено резултати. Заедно с това, мотивацията и ангажираността се влияят от нивата на стрес, който е блокатор на развитието и адаптацията. Затова мотивационната среда е онази среда, която поддържа високи нива на мотивация за развитие и ангажираност и ниски нива на стрес.

Екипите и екипното развитие имат особено място сред останалите компоненти на развитието, защото са представители както на средата /микросреда в организацията, която може да се или да не се припокрива с общата среда/, така и на персоналното развитие на всеки един член на екипа. Затова екипите имат част от развитието на всички останали компоненти – техните членове са потенциални носители на кариерно, квалификационно и лидерско развитие, а екипната среда е специфична микросреда, която може да бъде в по-голяма или по-малка степен мотивационна /сравнена с организационната среда като цяло/.